Както знаем, тялото ни е съставено предимно от вода; тази водна среда спомага за пренасянето на хранителни вещества, кислород и случването на биохимични реакции в нашия организъм. Както в природата, така и в нашия организъм, водната среда може да притежава киселинни или алкални свойства. Киселините са позитивно заредените йони на водорода, а алкалите (основите) са негативно заредени водородни йони.

Водородният потенциал се измерва по скала наречена pH (потенциален водород, potential Hydrogen). Скалата има деления от 1 до 14, в които съотношения от 1,0 до 6,9 се считат за киселинна среда, 7,0 е неутрална, а от 7,1 до 14 е алкална.

 

Алкално-киселинният баланс в човешкия организъм

Това е един от най-важните показатели на хомеостазата на човешкото тяло. Отделните органи и системи работят оптимално в определен толеранс и всяко по-продължително нарушение в него води до сериозни здравословни проблеми. Много важно е да се знае, че рН-то в тялото ни варира чувствително – от 1,5 до около 3,5 в стомаха през 4 до 6,5 на кожата и 4,6 – 8,0 в урината. В панкреаса рН-то е доста алкално – около 9, а толерансът на рН-то на кръвта е изключително тесен – от 7,35 до 7,45.

Като илюстрация за важността на поддържането на алкално-киселинния баланс е реакцията на организма при промяна на кръвното рН. При снижването му до 7,1 следва кома, а под 6,9 – смърт. Над 7,8 изходът също е фатален.

 

Алкално-киселинния баланс на храните

Все по често се говори за алкални храни, алкална диета. Все по-често дори лекарите препоръчват на пациентите да се хранят алкално и има случаи на хора, подобрили значително състоянието си с този тип диета.

Това е хранене, в което присъстват основно алкални храни като плодове, зеленчуци, някой видове бобови храни (над 60%) и ограничаване на киселинните до не повече от 40%, като месо, яйца, млечни продукти, подсладители, газирани напитки, кафе и др.

Оптималната диета, която трябва да поддържаме, за да не се налага да изчерпваме запасите от костите си, е необходимо да бъде приблизително 80% алкализиращи храни и едва 20% окисляващи храни… За съжаление типичната за повечето хора високопротеинова диета (с месо, животински протеини и мазнини) е обърнала това съотношение до 20% алкализиращи и 80% окисляващи храни!

Като прибавим към този притеснителен факт и ежедневната употреба на алкохол, бира, цигари, кафе, чипсове, безалкохолни напитки, захарни изделия (или още по-лошо, трансмазнини и заместители на захарта като аспартама, който се съдържа в повечето газирани напитки и дъвки) може да заключим, че окисляването на организма от диетата може да достига до токсични размери за голяма част от населението.

Как вреди окисляването на организма?

Нарушеният алкално-киселинен баланс се отразява на всеки орган и клетка в тялото ни. Увеличената киселинност пречи на нормалното функциониране на над 4000 ензими, които катализират всички биохимични процеси в тъканите и клетките, поддържат метаболизма, обновяват тялото ни и го предпазват от инфекции и болести.

Вече за много хора е ясно, че консумирането на месо и млечни продукти прави средата по-киселинна и вместо човек да усвои калция от млякото, той губи калция от костите. Именно заради това страните с най-голяма консумация на мляко и млечни продукти в света страдат от остеопороза, докато при народите с лактозна нетолерантност (алергични към лактозата в млякото) проблеми с костите са почти непознати. Отговорът не е в приема на повече калций и магнезий, а в по-добрата диета.

При диета съставена от преобладаващо киселинно-образуващи храни (животински мазнини и протеини, силно термично обработени храни, естрахирани мазнини, рафинирана захар), плюс стимуланти като кофеин, тютюн, алкохол, използването на фармацевтини медикаменти, както и напрегната и стресова обстановка, се получава хронична ацидоза (постоянна повишена киселинност) в организма, което води до дегенеративни процеси на стареене, редица сърдечносъдови усложнения, диабет и ракови заболявания.

След като дадохме млякото за пример как въпреки високото си съдържание на калций, на практика води до загуба на калция в организма ни, следва да разгледаме и пряката връзка на месото с окисляването на организма.

Високопротеиновите диети и окисляването

Един от основните фактори за промяна в нивото на pH са протеините, които приемаме с храната си. Аминокиселините (изграждащите материали на протеина), когато се консумират в големи количества (а месото съдържа основно протеини, които за разлика от растителните източници на протеин идват без фибри и баластни вещества), силно увеличават киселинността в урината.

Високопротеиновото хранене води до ацидоза и тялото издърпва складираните минерали от кръвоносната система, за да върне в нормата нивото на pH. При този процес се губят запасите от калций и магнезий, а при хронично окисляване на урината това може да доведе до кристализиране на солите в нея и образуване на пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур.

Стомахът реагира на повишената киселинност като отделя стомашна киселина, която може да се изрази чрез неприятно парене в стомаха, гадене, оригване, повръщане, пот с лоша миризма, раздразнителност, отпадналост, психично неразположение.

Хроничното окисляване в следствие консумацията на тези продукти може да предизвика хронични болести, смущения в обмяната на веществата, подагра, ревматизъм, склероза, гъбични заболявания, различни възпаления, язва, рак, остеопороза, чупливост на костите, главоболие, мигрена, ревматизъм, акне и др. Всички тези симптоми идват от редовната консумация на месо и животински протеини (яйца, казеинът в млякото и пр.)

 

Каква е връзката с рака?

През 1931 г. немският учен Ото Хайнрих Варбург получил Нобелова награда за откриване на основната причина за появата на рак. Д-р Ото Варбург открил, че ракът е резултат от антифизиологични сили и антифизиологичния начин на живот. С антифизиологичен начин на хранене и липса на физическа активност тялото създава кисела среда. Клетъчната киселинност е причина за изхвърляне на кислорода. Липсата на кислород в клетките създава кисела среда
Д-р Варбург заявил: Намаляването на кислорода и увеличаване на киселинността в организма са две страни на един и същи медал: ако някой има едното, има и другото. Реално киселата среда е среда без кислород.Всички нормални клетки се нуждаят от кислород, но туморните могат да живеят без него.

Туморните тъкани са киселинни, докато здравите тъкани са алкални
В своето произведение “Метаболизмът на тумора” Ото Варбург казва, че всички ракови форми се характеризират с две фундаментални условия: кръвна киселинност и хипоксия.Ученият открил и че туморните клетки са анаеробни (не поемат кислород) и не могат да оцелеят в присъствието на високи концентрации на кислород. Туморните клетки могат да издържат само с глюкоза и в среда без кислород.

Здрави клетки без 35 % кислород могат да се трансформират в клетка с рак само за два дни. Всички нормални клетки имат нужда от кислород, но клетките с тумор могат да живеят без кислород. Това е характерно правило, обобщава д-р Варбург.Според него, ракът не е нищо друго, освен защитен механизъм, който имат някои телесни клетки, които са оцелели в кисела среда без наличие на кислород.

И сега отново да се върнем към по-съвременните научни изследвания:

Киселинно-образуващите продукти, когато се приемат далеч извън техния праг на балансирана консумация, действат на организма по същия начин, по който киселинния дъжд попарва растенията.

Нуждата на нормалните клетки от енергия се удовлетворява от горенето на сложни въглехидрати от целите растителни храни (това са алкализиращи храни като суровите плодове и зеленчуци, плюс зърнените и бобовите, които трябва да попаднат в диетата ни като 20-те процента окисляващи), докато при рафинираните и подложени на термична обработка мазни или подсладени храни силно се увеличава киселинността, което от своя страна води до процеси на ферментация (гниене).

Иначе казано, при диетата от цели растителни храни получаваме достатъчно кислород в клетките, за да може глюкозата директно да отива в кръвта и да ни дава жизнена енергия и сила. От растителната храна също си набавяме мазнини и протеини, но те са в оптимално съотношение спрямо въглехидратите и не са изолирани както при животинските продукти, а идват с техните фибри.

При обърнатата наобратно (вредна) диета, в която преобладават животинските мазнини, протеини и неестествени за нашето тяло продукти (рафинирани мазнини и подсладители), се получава ферментация в стомаха в следствие на висока киселинност, т.е. когато водната среда в човешкия организъм придобива киселинни (ниски стойности) на pH се стимулира развитието на рака: раковите клетки обичат кисела среда и липса на кислород.

Някои от признаците за висока киселинност са отпадналост сутрин и мигрена, затруднено концентриране и запаметяване, раздразнителност, прекалено мазна кожа при събуждане, обилно потене при леки напрягания, лош дъх и обложен език рано сутрин, затруднено храносмилане, събуждане по няколко пъти нощем, болки в тялото и мускулите, схващания.

Кои храни са алкализиращи и кои окисляващи?

Закономерността е колкото повече витамини и минерали съдържа една храна, толкова по-алкализираща е тя.
Сред силно алкализиращите храни са цитрусите (въпреки че са киселинни по своя състав, лимоните и лиметите например създават алкална среда щом сокът им попадне в тялото ни), суровите и пресни зеленолистни (коприва, спанак, лапад, листа от цвекло, кейл), пресните диворастящи растения (жиловляк, лобода, киселец, тученица, врабчови чревца, глухарче, пшеничена трева и пр.), кълновете, чесъна, краставицата, динята, пъпеша, кокосовата вода, суровия и пресен хрян, суровите люти чушки.

Също алкализиращи – и могат да се ядат в голям обем – са почти всички сурови и добре узрели плодове, зеленчуци и кореноплодни (узрели банани, фурми, портокали, ананаси, мандарини, манго, папая, киви, нектарини, праскови, кайсии, райски ябълки, круши, тикви, моркови, тиквички, домати, чушки, лук, карфиол, броколи, земна ябълка, джинджифил, малини, къпини, ягоди, череши и т.н. и т.н.), също всички билки и билкови чайове. Всяка термична обработка на зеленчуците увеличава тяхната киселинност.

Пречистената или чистата изворна вода е с неутрално pH 7, докато минералните води са алкализиращи според това какво количество минерали съдържат. Чешмяната вода е по-скоро киселинна. За да се поддържа баланса е добре да се редуват изворна и минерална вода.

Сред окисляващите храни се нареждат почти всички СУРОВИ ядки и семена (бадеми, кашу, макадамия, лешници, бразилски орех, тиквено семе, сусам, конопено семе, слънчоглед и пр.), като накиснатите предварително във вода ядки и семена са по-малко окисляващи от ненакиснатите.

Ядките и семената съдържат главно мазнини и протеини, които трябва да бъдат малка част от нашата диета, затова е добре да бъдат включвани умерено в 20-те процента окисляващи храни, желателно бивайки накиснати във вода преди консумация. Печените и термично обработени ядки и семена са доста по-силно окисляващи.

Единствената ядка, която е алкализираща са кестените. Трябва обаче да се внимава особено с орехите, които са по-силно окисляващи от другите ядки.

Всички зърнени и бобови култури са слабо или средно окисляващи (според това как са сготвени), като за да се намали общата киселинност. Всички видове боб, леща, грах, нахут и пр. намаляват своята киселинност при накисване във вода или покълване (така е и при зърнените).

Глутеновите зърнени култури (пшеница, ръж, овес и пр.) имат относително по-висока киселинност от безглутеновите (киноа, амарант, просо, царевица, ориз и пр.), в тази връзка е добре да споменем, че в тестените изделия пълнозърнестите имат по-ниска киселинност от тези с бяло брашно.

Различните соеви продукти също имат различна степен на киселинност, като соевите кълнове са силно алкализиращи, докато тофуто и соевото мляко могат да варират от слабо алкализиращи до слабо окисляващи.

При печене с обелката или задушаване картофите могат да бъдат алкализиращи, докато при пържене с олио стават много окисляващи.

Важно е да се знае, че узрелите плодове са алкализиращи и съдържат едни ензими, докато зелените плодове са трудносмилаеми и киселинни. Затова е важно, ако например ядем банани, да избираме най-меките и презрели банани с черни точки, а не твърдите и неузрели.

Окисляващи са и сушените плодове (от магазина) и всички естрахирани мазнини. Натурална алкализираща мазнина е авокадото.

Сред силно окисляващите попадат алкохола, пържените храни, повечето сготвени гъби, печените ядки и фъстъците, олиото, захарта, консервите, подсладените сокове, всички пакетирани продукти, които съдържат различни съставки (оцветители, набухватели, консерванти, изкуствени подсладители).

Много силно окисляващите продукти, които могат сериозно да нарушат баланса са всички фармацевтични продукти (от аспирин и аналгин до което и да е хапче), твърд алкохол, бирата , месото, рибата, млечните продукти, яйцата, цигарите, енергийните напитки, трансмазнините.

Сред екстремно окисляващите продукти попадат пестицидите, хербицидите и инсектицидите (затова пръсканите продукти са по-окисляващи от органично произведените), антибиотиците (с които се тъпчат животните за месо, мляко и яйца), аспартама (pH 1,0!!!) и всички наркотици: хероин, метамфетамини и пр.

Други фактори

В Източната традиция всички алкализиращи храни от векове се определят като носители на Ин енергията, а окисляващите на Ян енергия. Освен от често срещаната ацидоза (прекалена киселинност), балансът може да бъде нарушен и от алкалоза (прекомерна алкалност), която се изразява в мускулни спазми, диария, замаяност, еуфория, бледост, обърканост, намалена умствена работоспособност, несвързан говор, треперене.

Много важно е да се отбележи, че не само храната, но и емоционалното състояние е изключително важно за поддържане на баланса. Неслучайно наричаме раздразнителните и начумерени хора киселяци. Стресът, негативизма, страха и агресията увеличават окисляването.

Радостта, положителното отношение към света, интересните преживявания, чистия въздух, стоенето на слънце, ходенето бос, смеха, секса, спортуването и танците са алкализиращи.

Поддържането на баланса е това, което ни определя като здрави и завършени индивиди. Отклонението от баланса води до неправилно функциониране на определени органи, така че заболяването на определени части от тялото ни всъщност е симптом за нарушен баланс, който медикаментите се опитват да премахнат или потиснат, но третирайки симптомите не успяват да излекуват източника.